На този ден преди 3 години завърших. Времето беше подобно - хем искаше да е слънчево, но типично за всяка година през май, заваля! Да ни върви по вода, какво толкова! Но дали ще върви по вода и на всички наши политици, които се гласят за европарламента? Достатъчно беше да хвърлиме един поглед на новините и в новинарските сайтове и да се запитаме в каква държава живееме. Как може да дадеме право на глас на роми, които не знаят дори за какво са тези избори? И по този начин сме тръгнали към Европа? И ще искаме да ни уважават и да приемат мнението ни, като виждат в каква пародия на държава живееме? Не може неграмотни хора да решават вместо нас, тези които искаме да живееме в нормална европейска държава, вместо нас, които искаме нашите деца един ден да имат бъдеще в тази страна. Не искам един ден децата ми да живеят сред неграмотни ромчета и хора, които не знаят защо са на този свят. Не е нормално по телевизията да дават роми, които ще гласуват само ако им дадат "пари или кебапчета". Това ли е нашата страна? В такова общество ли искаме да живееме? Не мисля, затова нека всички, които знаеме какво искаме да отидеме и да дадеме своя глас.

Да останеш или да заминеш? Да останещ тук, където всичко ти е до болка познато или да заминеш на хиляди километри,за да следваш мечтите си? Да останеш при семейството и приятелите си или да заминеш, за да откриеш нови места и нови приятели? За някой труден избор; за мен изборът беше един - исках да замина, да сменя изцяло обстановката и хората около себе си. Имах нужда от драстична промяна. Е, крайния резултат не беше такъв какъвто очаквах. Исках да съм самостоятелна, да докажа на себе си, че мога да се справям сама. Но открих и предимства, че останах. Запознах се с невероятни хора, живота ми се промени, не толкова, колкото ако бях заминала, но ми се случиха и се случват неща, които не съм и предполагала. Въпросът не е къде по света се намираме, а как виждаме света около нас. Когато си казваме, че нищо хубаво няма да ни се случи, наистина така ще стане. Ако не вярваме в себе си, няма да постигнеме нищо. Важното е независимо какво ни се случва, да продължаваме да вярваме в себе си и мечтите си.

Не избрах по собствено желание да остана в България. Аз също имах желанието да замина и да уча извън България, но обстоятелствата се промениха и останах. Не съжалявам, поне не много. Оставането ми беше и е един много хубав „урок“ за мен. Урок, който ме научи да разчитам само на себе си, защото дори близки хора са готови да нарушат дадени обещания. Когато разчиташ на себе си поне няма опасност да се разочароваш. Подготвях се месеци по-рано, отдадох много време и енергия и бях доволна от крайния резултат. Бях приета специалността, която исках, всичко беше подготвено, освен билета, който остана в някоя туристическа агенция за някой друг. С една дума преотстъпих мястото си на друг човек. Понякога съм се питала кой е той/тя. От коя страна е? Защото моето освободено място е шанс за друг, който е бил в чакащи. Тази случка ми показа, че не е хубаво да си правиме големи планове, защото никога не знаеме какво ни готви съдбата и как ще се променят нещата. Не може да сме сигурни утрешния ден, толкова близо до днешния, какво ни готви.